Има ли спасение за ваксинираните?

(Проблеми в обръщението на ОЕЦ относно ваксините)

Сдружението на няколко евангелски вероизповедания и църкви, наречено Обединени евангелски църкви, съкратено ОЕЦ, наскоро излезе с публично Обръщение относно ваксините.1 Обръщението изглежда е изготвено с най-добри намерения. То обаче е проблематично по няколко причини, на които ще обърнем внимание по-долу.

Неправилна употреба на библейския текст

Обръщението на ОЕЦ на пръв поглед правилно сочи неправилни тълкувания на Библията в светлината на сегашната световна ситуация по повод на всеизвестния вирус. Документът заявява, че „не са истина твърдения, че чрез приемане на ваксина против Covid-19 човешката същност може да бъде променена и човек да изгуби връзката си с Господ Исус и спасението си в Него“. Трябва да отбележим, че идеята, че който приеме ваксина срещу коронавирус губи спасението си изглежда елементарно и сензационно представяне на реалната дилема, пред която вярващите са поставени: да взимат решения, от значение за живота и здравето си. Ангажирането на ОЕЦ с публично обръщение в защита на ваксинирането вероятно е заради факта, че това схващане е придобило влияние сред евангелските християни, които са част от това сдружение.

Кои са проблематичните страни в Обръщението? Първо, в него се смесват категории и неправилно се представя библейското учение. Отбелязва се, че това, което влиза в тялото не осквернява човека, и така не застрашава моралното му стоене във вярата. Господ Исус изрично поучава, че каквото влезе в тялото през устата не осквернява човека, защото излиза през захода (ев. от Матей 15:17). Не ни е известно някоя ваксина да е имала подобни изходни свойства. Вярно е, че една малка част от ваксините се дават през устата, но ев. от Марко, гл. 9, внася пълна яснота по въпроса, като пояснява, че с това свое поучение Исус „направи всички храни чисти“. Става дума за приемането на храни и за отношението към храната в ритуалния закон на евреите, съпоставен с учението на Господ Исус, в което се сочат крайно ограничителните изисквания на фарисейските правила.

Ваксините безспорно са съвсем друго ниво на интервенция в човешкото тяло. Те не са храна. Ваксината е вкарване на болест (вирус) в тялото, с цел да се задвижи естественият имунитет на организма и да изработи защита срещу тази болест. Още повече, че днешните ваксини срещу коронавирус не са традиционни, а и с оглед краткото им разработване, мнозина с право ги считат за експериментални.

Сравнението на инжектиране на ваксина с приемането на храна не е удачно. То ни се струва точно толкова конспиративно тълкуване на Библията, колкото на други се струват настроенията на скептиците по отношение на ваксината. Антиваксърите, групата, която принципно се противопоставя на ваксинирането, са в правото си да се съмняват от ползите от една такава прибързана външна интервенция. Про-ваксърите с богословски поглед, от друга страна, може би пък имат право да твърдят, че ваксинирането не е непременно човешко изземване на функциите на Божествено изцеление, а дадена от Бога мъдрост да се победи болестта (което е позицията на ОЕЦ, както тълкуваме Обръщението).

Решението за справяне с лъжата е истина, а не ограничаване на дискусията

На второ място, Обръщението застава срещу „фалшиви новини“, както и срещу „конспиративните теории“. Това са измислени понятия, наложени идеологеми, адекватни в някаква степен, но са на дело пресъздадени и възпявани от враговете на свободната мисъл и слово. Недоволни от това, че изпускат контрола над доминантния наратив в обществото, те обявяват несмислено всяко отклонение от наложената от тях норма за “фалшива новина” или “конспиративна теория.”

Няма такова понятие като „фалшиви новина“. Новините са докладване на новонастъпили факти. Ако дадена новина е фалшива, тя е лъжа. Лъжите трябва да бъдат разобличавани, защото те са представяне на неверни факти или крайно изкривено и невярно представяне на фактите. Тук обаче удряме на камък. … Ако даден факт е докладван, кой решава коя е правилната интерпретация на този факт? Партията? Правителството? НМД? ООН? ОЕЦ?

Именно за тази цел свободното общество в светското си законодателство гарантира фундаменталните свободи, които произхождат от историята на християнската църква и влиянието на християнството върху обществената уредба. Това са свобода на мисълта, свобода на словото и на изразяването, свободата на събранията и на сдружаването и, разбира се, свободата на вероизповедание. Тези права са дадени именно за да се гарантира възможността на дисидентите, тези, които не са съгласни с партийната линия или доминантното мнение в обществото. Като представители на протестантско-евангелското течение в християнството ОЕЦ би следвало да са наясно с важната роля на гарантиране на свободите на религиозните малцинства. Но вместо защита на правото на различно мнение и поглед върху ситуацията с вируса, виждаме едно почти етатистко звучене на обръщението в борбата му с „фалшивите новини“; наричайки съмнението в адекватността на мерките срещу пандемията, и определени тълкувания на самата панедмия „заблуда“, срещу която ОЕЦ се бори, документът сякаш приема, че ваксинирането е едва ли не библейска повеля.

В борбата си с „конспиративните теории“ ОЕЦ застават на позиция, която не издържа на критериите за оценка на събития на базата внимателно изследване на Писанията. По-скоро политически конформизъм се крие зад неясното недоволство в Обръщението от „конспиративните теории“. Неясно е, защото в призива не се уточнява какво точно е „конспиративно“. Дали емоционалният изблик на предишния ръководител на щаба за борба с вируса, че хората „яко ще мрат“ от пандемията? Или фалшивият доклад на професора от Кралския колеж в Лондон, Нийл Фъргюсън, който предвиждаше милиони умрели от пандемията в рамките на месеци и който се оказа несмислен във всяко отношение? Може би конспиративна теория е критиката и недоволството на мнозина от прекомерните блокади, които разсипаха икономиката и здравето на огромна част от обществото и докараха беди, не по-малки от ефекта на вируса?

Какво да правим ако се окаже, че теориите на конспирацията не са теории, а коментари и критика на реално налагане на нов модел на обществено управление в световен мащаб, в който няма частна собственост и всички религии са обединени в едно, защото глобалното затопляне е най-важният проблем на човечеството, а семейните и естествени родствени връзки трябва да отстъпят пред новия безполов, трансухманен и утилитарен индивид като изначален елемент на обществото? Достатъчно е да видим видеото на Световния икономически форум (вече свалено заради остра реакция), в което се твърди, че в близкото бъдеще „няма да притежаваш нищо, ще взимаш под наем всичко, което ти е необходимо и ще бъдеш щастлив“, за да ни побият тръпки, че неизбрани от никой избирател лица са придобили влияние, чрез което да решават нашата съдба, и тази на децата ни, и да ни казват как да живеем. Не е ли редно християнинът да противостои на подобни натрапливи опити за навлизане на елитите в територия, която нито им е дадена чрез някакъв разумен изборен и демократичен процес, нито намира опора в библейското учение?

Трето, проблематично в становището е категоричното заемане на позиция, която предоставя за пореден път защита на идеологеми, които нямат много общо с новозаветното християнство. Имам предвид защитата на задължителната масова ваксинация. Макар и в него да е включена препоръка да се избира правилното за всеки един поотделно, Обръщението всъщност навежда в посока да се слушат „експертите“, а не съвестта, вярата и Библията. В документа четем:

Решението дали да приемем ваксина срещу COVID-19, на какъв етап от развитието на пандемията да го направим и коя ваксина е подходяща за нашата възраст и здравословно състояние трябва да бъде взето след консултация с доверен специалист, вземайки предвид мнението на авторитетите в тази област и с пълна увереност в Божията закрила и добри намерения за нашия живот. – (See more at: http://eabulgaria.org/?page=news&id=680#sthash.QKfK15YV.dpuf)

Ако обобщим цитираното: Божията закрила ни е предоставена и гарантирана, особено след като вземем предвид мнението на довeрен специалист и на авторитетите в тази област. Остава обаче въпросът дали става дума за област, която е в прерогативите единствено на министъра на здравеопазването и производителите на ваксини?

Правозащитни и богословски аргументи

Следва да посочим и правозащитния и чисто християнския аргумент срещу натиска за налагането на масово ваксиниране. Масовата и задължителна ваксина е абсурдна стъпка в посока „защита на населението от вируса“. На първо място, ваксинирането е въпрос на съвест. Ако някой, който и да е той, включително (и най-вече) християнин – православен, католик или протестант – не желае да приеме в тялото си тази, или която и да е ваксина, той има правото да откаже ваксинацията заради съвестта си и несъгласието си. Това право има два аспекта – правото на свобода на съвестта и забраната за налагане на медицински експерименти на хора. Първото, правото на свобода на съвестта, всъщност трябва да бъде и първата причина, поради която всеки християнин трябва да подходи внимателно към който и да е призив за масово ваксиниране. Свободата на съвестта е и свобода на вярата и устояването ѝ. Последното е право, залегнало в Конституцията, в международните документи, които забраняват нарушаване на личния суверенитет и подлагането на мъчения и медицински експерименти. Най-малкото грижата за човешкото достойнство и добруването му е пресечната точка на това правно установено човешко право с християнската позиция.

Особено внимателен подход към една масова ваксинация, възприемана в ударни срокове и със спорна или малко изследвана полза от нея – това следва да очакваме от организации като ОЕЦ, чиято цел е да защитават правата на вярващите от груба намеса на държавата в личния и църковния живот. В Обръщението обаче виждаме по-скоро защита на ваксинирането и подкрепа за ограничаване на дебата (обявена е борба с „фалшивите новини“ и „конспирациите“), отколкото критичен библейски поглед към цялостната ситуация.

Тялото на човека не е отделено от цялостната личност. Християнството е категорично, че духът и душата са неотменима съставка на личността. Моралният кодекс, залегнал във всеки един човек и общество, в малка или голяма степен сочи към наличието на Създател. Всички християни, независимо от различията си, са единни, че Христос е Спасител, пратен от Създателя да възстанови връзката на човека с Бога. До такава степен Бог е загрижен за достойнството на човека, че въпреки че последния е отхвърлил Бога, Бог търси начин за възстановяване, за връщане.

Достойнството на човека не произхожда от това, че Човекът, е център на вселената, след като е еволюирал от маймуната до тази висока позиция, както твърдят хуманистите и атеистите. Достойнството, оттук и правата, които гарантират това достойнство, произхождат от факта, че човекът е създаден по Божи образ и подобие (Битие 1-3). Поради това вътрешно Божествено естество, човек има дадени му естествени права и свободи. Тези права и свободи включват съвест, която е формирана от вярата и която отрича правото на държавата, или на която и да е друга властова структура, да третира себе си като бог над всички болести и бог над неговото тяло и душа (съвест).

Ако този, който вярва в действието на ваксината, и има достатъчно разумни доводи за това, иска да се ваксинира, никой не може да му попречи. Той следва да извърши тази ваксинация. Същият решава и за децата си, за които носи отговорност. Ако някой обаче не желае да се подложи на ваксинация, негово право, в съответствие със закона, демократичните принципи и естествените човешки права, е да откаже такава.

Идеята, че медицинските мега-корпорации Файзър, Модерна, Астра Зенека или фондацията на Бил Гейтс, или държавата знаят по-добре от обикновения човек, и от хората, които вярват в Бога, кое е добро за тяхното здраве – дотолкова, че да ги задължат да рискуват същото, е точно толкова фалшива и конспиративна, колкото всеки друг налудничав и преувеличен слух или лъжа.

Лошите идеи не се борят с насилие, а с по-добри идеи. Лъжата на се бори със забрана на говоренето, а с говорене на истината. Лъжата може да заприлича на истина само като стане по-креслива. А достатъчно високите крясъци заглушават дори хората със здрав разум.

Има случаи, в които заради масови зарази, или произтичащи от тях масови психози, големи маси от хора са готови да прегърнат тиранията и насилието над другите, за да спасят себе си, или поне да имат малко успокоение, че биха се спасили.

Ролята на църквата

ОЕЦ е евангелска организация. Евангелските протестанти следва да посочат надежда и изходен път от сегашната трудна ситуация без да предават в ръцете на фалшиви богове това, което Бог е запазил за Себе Си. Вместо да потиска дебата и да призовава към ограничаване на индивидуалните права на хората, изоставяне на индивидуалната съвест и вяра, следва да посочи на обществото нуждата от внимателен подход към проблема с ваксините. Ако някой вярва, че ваксината е печатът на антихриста и чрез приемането ѝ ще загуби спасението си, дори това да няма големи основания в Библията и книгата Откровение, тези вярвания трябва да бъдат внимателно съпоставени с Писанията и уважени, ако имат добро основание за тълкуване на фактическата ситуация. В допълнение, трезвото и разумно включване на християнската позиция, след сериозен богословски дебат, може да помогне повече на обществото, едно едно обръщение, в което въпросът за личната съвест и връзка са Бога е второстепенен, за сметка на призива към спазване на спуснати директиви.

Похвално е заявеното желание в Обръщение, да не се хули името на Господ Исус Христос. В същото време остава неясно, защо името Му би се похулило чрез изразяването на библейски тълкувания, които макар и, както нарекохме в началото да ни се струват сензационни, биха могли да имат своето по-задълбочено тълкувание точно в тази посока – на отдалечаване от вярата и приемане на светския натиск за справяне с кризата.

Покорството към унифицирането на човека и подлагането му на принудителни медицински мерки е акт, с който се уронва достойнството на човека, дадено му от Бога, и поставя на изпитание вярата и съвестта му. Това би следвало да е не по-малко, ако не и първото, основание на една евангелска организация да постави проблематиката с ваксините публично. Вместо това, от тона на Обръщението оставаме с впечатление, че всеки, който заяви несъгласие с държавната политика, която определено клони към идеи за масово ваксиниране, може да се окаже в категорията на конспиративните теористи, заради които се „хули Христовото име“.

Едно задължително инжектиране с малко известно и малко изследвано „лекарство“ съвсем не е безобиден акт, особено с оглед редица въпроси, задавани по богословски причини и заради съвестта на вярващата личност. Погледнато от този ъгъл, становището, че с приемане на ваксината вярващият би могъл да „загуби спасението си“, не звучи толкова странно. Може би вярващият няма да загуби спасението си, но ще направи сериозен компромис със съвестта си. Компромисите със съвестта на вярващия са наклонената плоскост към компромиси и с вярата, от които няма връщане.

Църквата не бива да потиска свободния дебат, а напротив, да го насърчава

Не следва да считаме, че в изготвянето на документа ОЕЦ са били недобронамерени. Сигурно добронамерени са и тези, които правят ваксината, разпространяват я, но и затварят живота на хората и налагат екстремни ограничения със заявената цел да ни предпазят от коронавирус.

В същото време не бива да игнорираме факти като масовото потискане от огромните социални мрежи на алтернативни и критични източници на информация, която се противопоставя на редица мерки като ненужни, а именно: блокирането на цели държави, дори света; отнемането на правото на препитание под предлог грижа за здравето; налагане на неадекватни, прекомерни мерки за широко разпространена болест, която макар и коварна и бързо развиваща се, по смъртност не превишава пределите на сериозна грипна епидемия; насаждането на страх сред хората с тенденциозно представяне на фактите от медиите в много случаи; на носене на маски от всички и налагане на карантина на всички, а не само на заразените или уязвимите, в противовес на хилядолетно установената практика.

Не на последно място и изцяло в посоката на темата е и мнението, че така наречената ваксина не е създадена като решение на възникналия пандемичен проблем, а пандемията е раздута до такава степен, че да оправдае масовото ваксиниране на всички, според някои, с крайно нечисти мотиви.2

Затова за нас остава въпросът дали Христовото име е загрижеността в Обръщението, или страхът да не би светът да атакува лидерите и евангелските църкви за това, че не са мобилизирали „зле образованите“ си паства да влязат в строя на задължителната масова ваксинация. Бихме препоръчали на ОЕЦ да види и тази страна на важния въпрос за ваксинирането и личната свобода и достойнство на човека. Християните имат друга задача, различна от това да се борят срещу „фалшивите новини“, наред с блюстителите на наложената „истина“. Църквата има роля да насърчава богословското изследване и тълкуване на времената, в които живеем, и да предлага библейски решения на предизвикателствата, пред които се изправяме.

––––

1 Обединени евангелски църкви е сдружение на няколко евангелски църкви и деноминации, като целта му е да представлява интересите на същите пред обществото и държавата.

2 Вж. https://www.otizvora.com/2021/04/13339/preduprezhdenie-na-d-r-vernon-kolman-za-sveta/.

Основни принципи на дясна политическа концепция

Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото

Основната ми теза относно разположението на политическите виждания в българското пространство е, че поради комунизма и последващият остатъчен социализъм в страната няма истинско дясно. Поради години живот в комунизъм и социализъм, дясната идея за политически модел на управление неминуемо е преместена много вляво.

За да са успешни политически десните партии правят компромис с десните идеи, като ги местят вляво. Този процес можем да наречем „десен популизъм“. Освен това, десните идеи трябва да са осъзната необходимост идеологически, за да не бъдат жертвани в името на политическия утилитаризъм, както описах в предните две изречения.

За да бъдат десните идеи по този начин осъзнати като необходимост, трябва тези, които ги поддържат, да са уверени в тяхното значение и възможности да се справят с политическата безизходица, ако биха били приложени в страната. Прилагането на ясно дясно обаче би предизвикало „народното недоволство“ на мнозинството, които са свикнали с идеята, че държавата е източник на живот и блага.
И така въпросът остава отворен – бърз политически успех или дългосрочно разграждане на отровния, идолопоклонски социалистически модел в светското управление?

Въпреки мъчителното присъствие на горния въпрос тук предлагам 13 принципа, които са описателни и наложителни за една политическа мисъл и формация, която ще защитава десните и християнски принципи в политиката.

Консервативни ценности:
-Защита на традиционното семейство и семейните ценности и правата на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите убеждения и
-прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот.
-Противопоставяне на всякакви тенденции за обществено и държавно предефиниране на брак и пол.

Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неродените. Равенство пред закона.

Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светогледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи.

Защита на основни човешки права. На всеки следва да бъдат гарантирани основните човешки права, които осигуряват лично достойнство и участие в обществения живот – свобода на съвестта, вярата и словото, право на живот, право на справедлив процес, свобода на сдружаването, свобода на събранията,неприкосновеност на личния и семеен живот, неприкосновеност на жилището. Недопустимо е въвеждането на „специализирани права“, които да отменят или да се противопоставят на изброените основни права и свободи.

Справедливо правораздаване. Възстановяване или въвеждане на разбираема, ясна и честна правосъдна система, в която виновните биват наказани съразмерно, а невинните – оправдавани.

Дясна икономическа политика. Ниски данъци, малка но ефективна държавна администрация, лична инициатива, общинско самоуправление, ненамеса на държавата в живота на обществото и личностите когато няма нужда от държавно администриране на дейностите на хората, намаляване на държавната бюрокрация.

Сигурност. Свободата и благоденствието са зависими изцяло от условия за мирен и спокоен живот. Управлението е длъжно да осигури мир, ред и спокойствие на хората живеещи под юрисдикцията на държавата, както и защита от външни врагове, които целят чрез война или друг вид организирано насилие да разрушат мира и реда в обществото. Сигурността, вътрешна или външна, не може да бъде основание за нарушаване на основни човешки права и за потъпкване на човешкото достойнство и принципите на свободното общество.

Свобода на образованието. Всеки има право да търси образование подходящо на неговите възгледи, възможности и намерения. Държавата няма право на образователен монопол. Родителите имат правото да решават въпросите относно образованието на своите деца, както и философията и програмата на образование, включително домашно образование.

Суверенитет. Държавното управление защитава интересите на българските граждани и всички хора на територията под юрисдикция на същото. Традицията, законите, културата и начинът на живот на българското общество, доколкото те издигат свободата, законността и справедливостта, и се противопоставят на тиранията и тоталитаризма, имат приоритет пред външни и чужди интереси, политически или военни, които целят разрушаването на свободното и демократично общество.

Принцип на светската държава. Този принцип означава прилагане на идеологически и религиозен неутралитет от държавата при управление на светските дела. Този принцип не може да се прилага като ограничение на правото на християни и други религиозно вярващи да участват в публичния дебат и политическите процеси. „Светска държава“ не означава „атеистична държава“- атеизмът не може да бъде официална държавна идеология. Принципът означава и забрана за намеса на светската власт в богословието или вътрешните дела на църковните и религиозни общности и техните организации.

Сътрудничество. Взаимодействие със сходни по убеждения политически формации в страната и отвъд границите ѝ.
Златното правило. „Прави на другите, така както искаш на теб да направят“ е основополагаща християнска добродетел, от която ще се ръководи идеологията и дейността на партията.

Стратегическо виждане. Целта на политическата активност не бива да е само участие в избори и политическата властта, а изграждане на структури и политическа култура и визия, която да има дългосрочен ефект в обществото в посока на установяване на свобода, законност, ред, справедливост, духовност и истина в държавното управление и в обществения живот.

В заключение ще представя обобщението, че „дясна политика“ е тази, която максимално намалява ролята на държавата до присъщите ѝ функции – гарантиране на мира, сигурността, справедливостта и защита от външна намеса.

Всичко останало е въпрос на инициатива на гражданите и хората под юрисдикцията на подобно дясно държавно управление. Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото (Римляни 13:4).

В тази посока на дясно мислене следва да разграничаваме и термина „държава“ от термина „общество“, които към момента се възприемат като идентични.

Тези термини обаче са слети в идеята за така наречената „социална държава“, в която всички са едно семейство, а доставчици на щастие са управляващите, демократично избрани от народа.

Държавата преразпределя икономически, природни, естествени и дори човешки ресурси.

Държавата е политическото божество, което осигурява икономическото щастие. В социалната държава“ щастието е доведено до възможността личността да консумира и да бъде част от голямото цяло. Преведена на нормален език фразата „социална държава“ всъщност означава „обществена държава“ или общество и управление са слети в едно цяло“. Идеята за „социалната държава“ идва от Запад. Чистият посткомунистически социализъм идва от Изток. Място за истински десни идеи в тази обстановка и историческо наследство – няма. Нужда обаче от дясна формация – има.

Нужда има и от разграждането на мита за социалната държава, която се грижи за всички; има нужда от освобождаването на личността от робството на бюрократичната метастаза на държавата мащеха и ограбването на труда, личната инициатива и дори децата, за преразпределение от бюрократите.

(Пример за последното е задължителното „образование“ от ранна възраст и знаменитата фраза на активистка на проваления Закон за детето през 2012 г.: „Ние не сме против семейството. Просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат“.)
Така девизът, който изпъква ясно, за едно ново и истинско дясно движение в политиката е следния:
Ако не аз – кой? Ако не сега – кога?

(Бележка: Тази статия бях предоставил за препечатване от сайта Уеб кафе, писана е през 2013 г.
https://webcafe.bg/obshtestvo/959968723-osnovni-printsipi-na-dyasna-politicheska-kontseptsiya.html)

Истерията по повод „истерията“ или как се прави фалшива новина от фалшив слух

протест 28.09.2019 г.
Момент от протеста срещу анти-семейните политики на 28.09.2019 г.

(За първи път статията е публикувана в сайта Свобода за всеки, вж. тук.)

Централните, а и въобще повечето медии запазиха гробно мълчание, докато протестите на родителски организации огласяваха страната и социалните мрежи през последните седмици. Представителите на пресата бяха канени на редица разяснителни и дискусионни събития по темата, на които, естествено, не се явиха.

В едноминутен репортаж БТВ отрази митинг с поне пет хиляди присъстващи, проведен на 28.09.2019 г. в София, пред Министерски съвет. Репортерката интервюира една-две разпалени майки и показа плакат, написан с, да го наречем така – алтернативен правопис, от типа на „ДОЛО РАЦЕТЕ…“. Нито един от говорителите и организаторите на протеста – българи и чужденци, от адвокатите, правозащитниците и писателите не бе интервюиран. Темата остана загадка за зрителя на бТВ точно толкова след репортажа, колкото беше и преди него. Репортажът двусмислено настоява че „според протестиращите“ щели да влязат в сила нови закони от първи януари. Не според протестиращите, уважаеми, а според гласувалите в парламента и според Държавен вестник бр. 24 и 37 от 2019 г.

Когато обаче на 07.10.2019, и предишните дни, провокатори пуснаха слух сред най-уязвимата част от хората – ромите, че щели да им отнемат масово децата от училище и да ги карат… къде?… и защо?, бТВ набързо скалъпи няколко репортажа с „експерти“ и пусна няколко статии в сайта си. Единият експерт по комуникации набързо обясни че „десни ултраконсервативни религиозни секти“ и „леви хиперзапалени привърженици на Путин“ организират протестите и респективно са казали на ромите да си вземат децата от училище. Къде ги намират тези експерти?! Какви секти и какви почитатели на Путин им се въртят в главите!? Единственото разумно твърдение на „експерта по комуникации“ бе, че нямало норвежки вагони, които чакали да вземат децата на ромите. Точно така, г-н експерт, няма такива, за което и сами се сетихме, без експерт по комуникации. (Другият цитиран експерт, психолог, говори за някакви мяукащи монахини!?)

Самото заглавие на телевизионния клип и статията в интернет сочат заблудата, която целят или на която са се поддали в бТВ – „Експерти обясниха как фалшива новина предизвика психоза сред родители“. Фалшива новина няма, има фалшив слух, който те правят новина. Следва да попитаме отново журналистите: защо има психоза само сред циганските семейства, но не и сред българските? Защо коментиращите телевизии не проведоха истинско журналистическо разследване, за да установят кой е разпространител на тези слухове?

Самото заглавие на статията ни напомня стария виц за компютрите за Япония. То не били компютри, а компоти; и не за Япония, а за Ябланица. И експертите не бяха експерти, нито имаше фалшива „новина“, а само фалшив слух, който вече сам по себе си е новина, но истинска. Психоза не е имало, а крайна реакция на абсурдните слухове, а родителите, поддали се на това масово внушение (психоза), не са от най-неподатливите на внушения. Даже обратното, което сочи, че пускането на злонамерения слух е провокация, извършена от тези, които искат да изопачат реалните и детайлни аргументи на опонентите на новите социални политики за децата и семейството.

Нова ТВ покани в сутрешния си блок на 08.10.2019 г. (сегментът започва в 1 ч. и 29 мин. от началото) заместник-министърката на труда и социалната политика, разбира, се без опонент, която заяви че „службите“ щели да разследват родителските организации, които се презумираше, че са „виновни“ за паниката на ромските родители. Типично по комунистически, водещите настояха да „има наказани“, като така и не обясниха какво престъпление е извършено и от кого. Фактът, че хора дискутират в социалните мрежи, очевидно е престъпление за тези водещи. Явно не са и чували за чл. 10 от ЕКПЧ и за правото на получаване и разпространение на информация.

Репортерът на Нова от мястото на събитието охотно помагаше на директорката на училището, като ѝ обясняваше какво всъщност има предвид тя. А директорката с треперещ глас описваше героичните опити на персонала да се овладее училището от влиянието на тези, които тя нарече „терористи“, но не се знае кои точно са те. От подтекста на говоренето става ясно, че не може да се критикува социалната и образователна система, и особено не в социалните мрежи.

„Свободата на мнение и информация е тероризъм.“

Това ни внушават системните играчи: медии, учители, социални, власти. И тук нямаме предвид да защитаваме като свободно слово злонамерения и целенасочен слух, пуснат сред ромите по най-вулгарен и осъдителен начин. Някой целенасочено и конкретно е подбуждал и притеснявал тези родители с лъжлива информация. Имаме предвид, че смесването на този конкретен и позорен опит за сплашване на неинформирани хора, се приписва от медии и държавни органи пропагандно, без доказателства, на движението на народа, което се бори за отговорност и прозрачност на държавните политики по адрес на децата и семейството. Възмутително е да наблюдаваме поредния опит да се очерни и изопачи идеята на едно движение, което има реални народни корени и задава реални и наболели въпроси на същите тези системни играчи.

Параноята на медиите по повод родителската реакция на ромите в няколко града всъщност се оказа фалшивата новина. Защото фалшива новина нямаше. Имаше фалшив слух, който след „героичната“ намеса на директорки и учителки по места бе овладян и тази ситуация, раздухана от медиите, се превърна във фалшивата новина. Маниакалното едностранно говорене обаче не спря, докато не бяха обвинени имплицитно протестиращите срещу антисемейното социално законодателство родители.

Доказателство в тази посока е и въпрос на сайта „Гласове“ към един от кандидатите за кмет на София:

Вие сте сред организаторите на протестите срещу “Стратегията за детето”. Не мислите ли, че противниците ѝ се дискредитираха след последните масови психози сред родители в Сливен и други градове, които взеха децата си от училище? (правописът коригиран – б. а.)

Макар и възможно провокативен, този въпрос е точно в целта. Идеята на провокацията в ромските махали бе точно тази, отбелязана и от нас. Ще добавим и отличния отговор на кандидата за кмет, обясняващ ситуацията:

Не гражданите се дискредитираха, а управляващите! Беше им демонстрирано, че техните уверения не значат нищо и не се ползват с никакво доверие! Средствата за пропаганда, тиражирайки случая, забравиха всичките си мултикултурни постулати и акцентираха на етноса на родителите, внушавайки, че това са слабообразовани и малограмотни хора. Но не само обикновени хора от далечната провинция нямат доверие на уверенията на управляващите, против „липсващата” стратегия се изказват и най-компетентните ни правозащитници и всепризнати юристи.

Пример за пропагандна информация може да вземете от бившия демократично-либерален вестник и сайт „Дневник“, който в момента клони към това да се превърне в изразител на неомарксистките идеи, стоящи зад цялостната представа, че семейството е отживелица, в което децата са поставени в опасност от родителите им. В цитираната статия са зададени погрешни и глупави въпроси и съответно са дадени погрешните отговори, което естествено има вид на дискусия, но не е такава, защото просто никой ангажиран родител не се интересува от точно тези въпроси, или най-малкото, ако са поставени по този начин. Например:  „Въпрос 1. Защо социалните ще взимат деца? Отговор: Социалните не взимат деца“. С подобни направо снизходителни за умствените способности на средния читател псевдоанализи авторът на статията ни внушава, че всичко е наред, само неграмотните се притесняват от майката-кърмилница – социалната държава.

Този тип пропагандна профанизация на може би най-важната в момента тема в българското общество – за ролята на семейството и на държавата, за правата на родители и деца, касаеща и бъдещето на народа, извращава смисъла за съществуването на медии.

Целта на демократичните медии е да информират обществото безпристрастно, да представят фактите, за да може обществеността да си състави мнение, от което да вземе нужните решения в полза на личността, демократичното общество и свободата. Това обаче е висш пилотаж за този тип журналистика, която описваме. За тях етиката се определя очевидно от идеологическата им и финансова обвързаност.

В българските централни медии виждаме една тенденция, описана от Момчил Дойчев в есето му „Политическата коректност срещу либералната толерантност“:

Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот. По правило властта на медиите е определяна като условна или като духовна власт. В действителност в нея обикновено преобладава дребният политически прагматизъм. Съюзът между политическия и медийния елит се определя на основата на общи интереси и предназначението на журналистиката в тази „връзка“ е не толкава да информира за събитията, колкото да бъде използвана като инструмент на убеждението и да утвърждава удобни за властта интерпретация на събитието. (2010 г., с. 92; правописът запазен)

Ако беше другояче, темата щеше отдавна да повдигне въпроса на какво се основават критиките срещу социалното и друго законодателство, което противопоставя интересите на деца и родители и предвижда социалните служби да бъдат едва ли не медиатор между родителите и децата.

Медийните служители щяха да се поинтересуват

защо Норвегия бе осъдена от Голямата камара на Европейския съд за правата на човека

за отнемането на дете от майка му, на която и до днес, месец след решението, не позволява свиждане и е заплашена със затвор, ако направи опит.

Щяха да питат колко точно милиона евро са усвоени и се усвояват от Министерство на труда и социалната политика и от Държавна агенция за закрила на детето по Норвежкия финансов механизъм и другите европейски финансови споразумения (по-голяма част от информацията е публична, но конкретизирана и синтезирана от пресата, тя придобива друго звучене).

Щяха да се интересуват защо след като няма стратегия за детето, толкова набързо се прие нов ЗСУ и промени в близо 30 други закони, касаещи социалната система и услуги и отношенията между родители деца, и то без никакви съществени консултации с родителите или с църквата и религиозните общности.

За централните медии

темата беше безинтересна, докато дискусията беше на сериозно ниво:

обсъждане на настоящото и предстоящото законодателство; противоконституционната същност на голяма част от сега действащите наредби; безпределната власт, на която се радва норвежката служба за закрила на детето Барневернет, и загубата на Норвегия на дело в Европейския съд за правата на човека, както и огромната прилика между норвежкия и българския модел; докладите на правозащитници за начина, по който „най-добрият интерес на детето“ се формулира от социалните, а не от родителите; примерите за злоупотреба с власт и отнемане на деца от бедни семейства в България; всеобхватния, тотален и комерсиален характер на новия Закон за социалните услуги; дейностите на чужди търговци и НПО без лиценз за социални услуги на българска територия и с личната информация на български граждани; защо бяха сезирани полицията и ДАНС да правят проверки на граждани, които упражниха свои основни конституционни права, като критикуваха МТСП, ДАЗД и други въвлечени богати НПО; и огромен брой други сериозни теми, които бяха повдигнати както на протеста на 28 септември в София, така и на международната конференция по темата на следващия ден с редица адвокати, правозащитници и жертви на норвежката система за закрила на детето, станала нарицателна заради своето безнаказано вмешателство в личния и семеен живот в стотици семейства без сериозни причини.

Теми, повдигани почти без прекъсване от началото на годината от загрижени родители, граждани и техните организации в упражнение на техните основни граждански и човешки права.

Родителите и гражданите имат правото да знаят какви закони регулират техните отношения с децата им и доколко нарушават свещената и неприкосновена територия на семейства им. За българските централни медии това право обаче не представлява интерес.

Не е трудно да предположим, че описаният много откъслечно по-горе панаир на манипулацията има цел. Целта, според нас, е оттук нататък всеки опит за реални и аргументирана критика на социалното министерство и неговите придатъци, на социалните и детски политики да се счита като някаква форма за насяване на истерия в обществото.

България е на 111 място по свобода на журналистиката и това не случайно.

Четем следното в доклада на RAF за ситуацията на свободата на медиите в България за 2019 г.:

„Заговорниченето между медиите, властите и олигарсите остава непроменено, докато физическите атаки срещу журналисти нарастват.“

Примерите са по-горе и не са единствените в противопоставянето между държавни политики за социален контрол, от една страна, и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, от друга.

Премиерът заяви, че „ще ги хванат тези пастори“.  В друго предаване представител на циганска фондация заяви в най-груб пропаганден и дискриминационен стил, че протестантските пастори били виновни, че били агенти на Държавна сигурност, че били обвързани с политически интереси… Нито едно доказателство за твърденията на ромския лидер обаче същият не представи.

Пастори, терористи, религиозни сектанти, симпатизанти на Путин… и всичките са ултра десни и в същото време – и ултра леви. Къде останаха извънземните и Пришълецът 2? Всякакви епитети бяха употребени срещу противниците на антисемейната стратегия на базата на провокацията в ромските квартали, от някой все още неизвестен, само не и най-важните: че това са хора и родители, които имат конституционни и основни човешки права, хора, които имат право да искат прозрачност от властта по повод законите и политиките, които директно засягат техните семейства.

Така се манипулира общественото мнение:

използва се уязвимостта на обществени групи, в случая някои роми, които се поддават на непроверени слухове. След това драмата на тези хора се превръща в основание да се заклейми цяло движение, което повдига важни въпроси, които нямат нищо общо нито с каквито и да било слухове, нито с крайните реакции на неосведомените, станали жертва на тези слухове.

За да не станем като цяло жертва на идейните и визионерски договорености между местни и чужди управляващи, медии и джендърни НПО, които с фалшива усмивка въвеждат „новото щастливо общество“ за много пари, заедно с всички будни граждани и родителски организации, следва да защитаваме безусловно основното човешко право на свобода на словото, съвестта и информацията и изразяването, както и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, когато са отнети, нарушени или манипулирани, включително и в случаите, в които медии, вместо да служат на обществото, обслужват интереси, насочени срещу правата и свободите на хората.

Българската цивилизация и неумиращият дух на себичен идиотизъм

clear-water-glassРядко публикуваме тук културни анализи с битов привкус. Но този път не можем да се въздържим. Единствената причина да не сложим и снимка на простака, бе фактът, че батериите понякога се изтощават.

Та на темата. Хората от шведската верига магазини Икеа, който се намира в София на околовръстното шосе, са построили магазин с много възможности за пълноценно пазаруване и приятно прекарване на клиентите – отделни купувачи и цели семейства. Освен добрата организация, магазинът има такива дребни удобства като диспенсър за студена вода, с пластмасови чашки, за разхлада на ожаднелия купувач в горещите августовски дни. Когато със семейството ми решихме да се възползваме от тази услуга, не успяхме. Здрав мъжага на около 30-35 години пълнеше двулитрово шише от Кока Кола от диспенсъра. Въпреки че 11 годишният ми син видимо и смирено чакаше на опашката, мъжагата не трепна. Оформи се опашка от още жадни хора, някои на средна възраст. Всички мълчаливо изчакаха бруталният тип да си напълни двата литра студена безплатна вода в шишето от Кока Кола. Синът ми изчака да му се препълни бутилката и тактически се стрелна със своята пластмасова чашка от 200 милилитра. Тази предвидливост се отплати щедро – успя да си налее водичка. Следващите в опашката обаче не бяха толкова щастливи. Мъжагата започна да пълни наново, този път чашки от същите тези пластмасови, щедро предоставени без пари от Икеа. Не можах да видя края на сагата, защото беше време да се качим на асансьора, в посока паркинга на магазина.

Ако има архетип на Бай Ганьо, то той не се явява със завит мустак, бирено коремче, в търсене на обществена баня, в която да се разплиска, носещ всички черти на нахалника от началото на 20-ти век. Крайният, упорит, тъпоглав егоизъм на този мъж в разцвета на силите, когото описахме, бие по нахалство и най-крайните прояви на героя на Алеко. С други думи, Бай Ганьо е жив, той не умира, той е сред нас. Той е нашето бъдеще. Простакът, или простакесата, в българската култура не само че не са на изчезване, а виреят и вилнеят с пълна сила – както в индивидуален, така и в обществено-институционален план. Важен извод, който не можем да си позволим да подминем. Трябва очевидно специално да му се обясни на дебила, че диспенсърът е за това човек да си налее една-две чашки, па дори и трета, и да даде възможност и на други жадни да се ползват от любезността на домакините-търговци. „Не си сам, бе, говедо!“, иска ти се да извикаш.

Случай втори. По-рано, същият ден. Летище София, наш близък се регистрира на гишето със свръхбагаж. Във всяка цивилизована страна, когато ти се налага да платиш за превоз на чантата ти с повече килограми от мизерните 23, можеш да го направиш на момента, на място, по време на регистрацията, с карта. Не и в България, не и на най-голямото летище на територията „като една човешка длан“. Напротив, процедурата по заминаването на пътника замира, издава се документ, с който пътуващият с чанта с няколко килограма  над мини-нормата трябва да отиде почти на другия край на летището, където да извърши плащането. Там, разбира се, се нарежда на друга опашка. Опашката расте бързо, не защото има голям наплив, а защото служителката зад щанда е ядосана и я мързи, че трябва да работи рано сутринта. След като вижда, че наистина опашката расте, с което и нейният обем работа, същата се изправя като титан на революцията от ниското си място зад щанда. Неочаквано за всички смирено чакащи идиотската процедура, по която трябва да платят рекета на авиокомпанията, касиерката, със същия ледено-студен глас на надзирател в концентрационен лагер, извиква към чакащите: „Тук не е регистрация за полети! Тук е за плащане! Чухте ли ме! Тук не е за регистрация за полети. Тук се плаща!“ Единствената реакция от чакащите бе учудено мълчание и смутено смутолевено оправдание: „Ами ние затова чакаме.“ Разочарована, че не може да извади камишик и да накаже клиентите си, затова, че се осмеляват да ѝ създават работа, касиерката със синя унифрма, нагласена черна коса, каменно лице и студен глас, видимо ядосана, седна и се върна отново към така противните си задължения – да обслужва клиентите, които плащаха огромни суми за малкото допълнителни килограми багаж. Иде ти да извикаш „Стига толкова селяния, селяния до шия!“

Да оставим настрана ограбването от „България Ер“, които превърнаха чанта, с която сме пътували безброй пъти през океана без никакви проблеми, в „багаж с наднормени размери“, което добави към рекета за килограми и допълнителна такса, с което цената на „глобата“ достигна четвърт от цената на билета. Просташкото отношение на тази служителка, която третираше клиентите си като нарушители, допълнително вгорчи вкуса от ограбването.

Общото между тези два случая. В рамките на един ден. И в двата случая потърпевшите не надигнаха глас. Простаците и простакесите извършиха своята простащина без да получат реакция. И колкото и да са уж дребнави и битови тези инциденти, те са само миниатюра на същността и причината българската цивилизация да е толкова противна, дори на собствените си чада, чиято цел е да избягат в чужбина, за да не са близо до простаците.

Идеята за свободата е свързана с отношението към ближния. Простакът в България е свободен да бъде простак. Почтеният, честният, любезният и съвестен човек обаче не е свободен да бъде такъв. Нито е свободен да възрази на простака, защото го е страх.

 

 

Общински съвет в Стара Загора променя конституционни разпоредби

от Виктор Костов

Общинарите в Стара Загора решиха, че са Съвета на Европа или най-малко българският парламент, който обсъжда конституцията. Общинските съветници в града през април приеха наредба, която на практика отменя принципи и разпоредби на българската конституция и Европейската конвенция за правата на човека. Наложили са огромни глоби – 5000 лв. в случай, че хората в Стара Загора решат да се радват на свои конституционни свободи, като това да вярват в Бога, да разпространяват литература, да се събират на закрито и да упражняват други свои права.

Това, което не разбират общинските съветници, е че просто са си изгубили времето. Тяхната наредба е нищожна, тоест не произвежда никакъв ефект в правото, защото е приета без общинският съвет да има правомощията да приема такава. Уреждането на въпроси от ранга на конституцията и Европейската конвенция, като свободата на религията, свободата на изразяване, на събрания и др. няма нищо общо нито с компетентостта на общинарите нито с тяхната юрисдикция.

Тяхната задача е да уреждат инфраструктурата на града и канализацията, например. За пореден път невежеството съчетано с арогантно отношение към закона и хората доведе до загуба на времото и парите на данъкоплатците и до правен хаос, от който ще спечели точно никой – най-малко свободата и демокрацията.

Един прост съвет към всички, които се чудят какво да правят с тази безумна общинска наредба: просто не ѝ обръщайте внимание. А колкото до забраната на бурките, както медиите са обявили яловото местно „нормотворчество“, това е въпрос, за който има прецедент в Европейският съд за правата на човека. Но и в този случай европейското право не дава компетентност на старозагорските самозабравили се общинари да решават въпроси на основни човешки права.

g31mzqНо защо не сме изненадани?

Не случайно в покрайнините на града можете да видите табела: „Стара Загора – центърът на вселената„. Старозагорци, които явно са по-велики от парламента на републиката, от Съвета на Европа и Европейски съд не представляват нищо друго освен поредния пример за истината на житейската максима „егото ми пречи“. За съжаление с обществено-правен ефект, който е хаос, объркване и правен нихилизъм.

Източник: http://www.dnes.bg/stranata/2016/04/28/i-v-stara-zagora-zabraniha-burkite.301006

Съвест за продан и антирелигиозна държавна политика

В неделя, 26 октомври 2014 НТВ отново показа репортажа за ромските евангелски пастори, които „продават гласове“ за политическите избори в страната. Накратко историята: подставено лице със скрита камера се представя за партиен деец пред Сашо Хлебаро, псевдоним на пастор Александър Тодоров от Самоков, общински съветник от ДПС(!?) и ръководител на местни цигански евангелски християнски събрания. В поредица от срещи, на които кани и свои съратници, цигански пастори от региона, Сашо заявява, че срещу пари могат да повлияят в политическо отношение на пасомите в техните църкви. В даден момент от преговорите, екип на НТВ конфронтира пасторите, провеждащи среща с мнимия партиец. Сашо отрича, после признава, накрая се разкайва и си подава оставката от поста на евангелистки лидер.

Ромски библейски интерпретации

Паството на съгрешилите пастори обаче има друга позиция. Във видео клип, качен в интернет, говорители на паството съобщават, че поради ниското ниво на даренията от паството, пасторите им са принудени да стигнат до това положение, че да продават политическата съвест на пасомите си. Паството било виновно, че пасторите вместо да ги учат на библейски морал и поведение са тръгнали да бъдат брокери на влияние с явно неетични методи (ВИДЕО: В подкрепа на пасторите). Христовото учение „не съди, за да не бъдеш съден“, изкривено е приложено, за да изкара няколко морално провалили се пастори герои на вярата.

Защо се случва това точно в ромските църкви? Евангелското протестантство е практична християнска вяра, която държи на прилагането на библейското учение в живота на последователите на Христос и променя личности и цели общности. В случая говорим за промяната, която се случва в циганската общност. Вярващи християни и благотворителни организации от чужбина даряват средства на вярващите роми за тяхното образование и подобряване на отчайващата бедност, в която огромен процент от тях живеят. В резултат на добронамерената финансова помощ лидерите на тези събрания, започнали като проповедници на надеждата за спасение от греха чрез Христос, придобиват ново влияние сред своите етнически събратя.

От друга страна благотворителните организации съвсем логично търсят водачите, които да помогнат за справедливата и ефективна инвестиция на даренията, за да се подпомогне духовната дейност сред вярващите роми, както и да се разпространява благата вест за Спасителя. Някъде по пътя на своето развитие пасторите очевидно не са издържали на изкушението да бъдат влиятелни не за Христос, а за своя полза. Изкушението не е никак малко. Те имат влияние както сред своя етнос и събратя по вяра, защото към тях са насочени усилията на дарителите, така и сред онези, които спонсорират дейността, тъй като са душегрижители на църкви и като лидери се ползват с доверие, че даренията ще отидат за хората и Божието дело, а не за лична изгода. И постепенно, вместо да търсят Христовата полза, спасението на души, изобличение за греховете и съответстващо морално поведение, заслепени от влиянието си, пасторите стават брокери на политическо влияние. И оттук тяхната моралната дилема (или отсъствието на такава), моралната недалновидност и в крайна сметка – публичен провал, с помощта на фалшиви партийци от телевизионна станция. Защо пасторите не са се сетили за уловката? Защото по собствените им думи, те са „правили това“ и с БКП, и с АБВ, и с ГЕРБ… Тоест, не са играчи от вчера.

Проблемът на пасторите от Самоков и Перущица не е само в неетичните им действия по повод „продажбата на гласове“ (по-точният термин е „продажбата на влияние“ с цел политическо и финансово облагодетелстване на участниците в сделката). Замазването на духовната и морална отговорност за стореното и оправданието, което получават от част от паството им допълва отчайващата картина на липса на етичен ориентир в едно общество, за което се предполага, че е основано на библейските ценности.

Тълкуванието от тези корумпирани пастори за това що е участие на вярващите християни в политическия процес е забележително. Протестанти от Америка ги съветвали да „бъдат политически активни и да се включат в политиката“. В едно можем да сме сигурни – съветвалите ги да се „включат в политиката“ съвсем не са имали предвид този тип включване, който ни бе демонстриран от ТВ репортажа.

Отделен проблем – държавното отрицание на правото на вяра и политически глас

От друга страна, визията на държавата за мястото на вярата в политическия дебат не е по-малко осъдителна. Българската държава все още е изцяло тоталитарна, в опасенията си религията да не повлияе на атеистичния контрол над публичния дебат и институциите, при управлението им в обществото.В края на репортажа си екипът на телевизията цитира българската конституция и Закона за вероизповеданията (ЗВ), които забраняват „използването на религията за политически цели“.Чл. 7, ал. 2 от ЗВ: Религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели.Тази норма е крайно неясна и дискриминационна. Ако бъде приложена, то тя по абсурден начин ще изключи от публичния дебат всички хора, които имат някакво религиозно убеждение. Чл. 166 от Наказателния кодекс забранява директно дори и критиките срещу властта, базирани на религиозни убеждения. Скоро под натиск на либерална, лява Европа ще бъде направен опит в страната ни да се въведат хомосексуалният „брак“ и „нетурален“ пол. Това е политическа и социална тематика. Но същевременно е и морална и религиозна. Огромните злоупотреби на управляващите с властта също са морално осъдителни от религиозно-етична гледна точка. С настоящите закони всеки, който упражни правото си на вяра, съвест и слово и критикува с библейски препратки дадена неморална и пагубна държавна политика, би подлежал на санкция. Това ли е демократична и свободна България?

Българската конституция в чл. 11, ал. 3 твърди, че не може да се формират партии „на верска основа“. Нормата директно противоречи с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), която не предвижда сред ограниченията на свободата на съвестта и религията подобна рестрикция. Съгласно самата конституция приоритет има ЕКПЧ. (Отделно неясно е що е „верска основа“. Сякаш комунистическите или националсоциалистическите партии не са основани на идеологическа „верска основа“.)

Отричането на правото на вярващите в Бога да участват в политическия процесе не толкова плод на реален тоталитарен режим, колкото на тоталитарно мислене у законодателя и оттук и на журналистиката в полудемократичните условия на посткомунизма. Публична тайна е, че ДПС е партия на религиозен и етнически принцип, която успешно функционира и диктува без забележки българската политика в продължение на десетилетия. Проблемът не е в това, че ДПС е партия на религиозна основа. Проблемът е в начина, по който провеждат политиката си, която е в ущърб на публичния интерес.

На практика, за да участват в политиката и избора на светско управление, хората с религиозен светоглед трябва да станат атеисти, за да не се окаже, че нарушават закона, като „ползват убежденията си за политически цели“.

Ако целта на антирелигиозното политическо законодателство е да опази демокрацията, като попречи на религиите да властват чрез държавните институции, то остава неясно защо за атеизма и неверието няма същото ограничение? Сякаш нямаме исторически доказателства, че религията на войнстващия атеизъм е убийствена, човеконенавистна и тиранична в степен, в която малко религии могат да се похвалят?

Българската конституция задължава държавата да не въвежда единна държавна идеология (чл. 11, ал. 2). Тази забрана по подразбиране важи и за религиите. Към момента с въведените законови ограничения за вярващи хора да участват в политическия процес привилегировани са само хуманистите (вярващите в човека) и атеистите (безбожниците); тоест имаме налице неравностойно третиране на хората, които базират светогледа си например на библейските принципи и християнството. Не е разрешено например да прилагаме в политиката Христовото учение „прави на другите така както искаш на теб да правят“. Но няма проблем да се опираме на някакви замазани, абстрактно формулирани идеи за „социална държава“, „толерантност“, „мултикултурализъм“, „интернационализъм“, „най-добри практики““ и други подобни мъгливи понятия.

Време е българското общество да започне да съди хората, църквите и политиците по делата, били те добри или зли, а не по заявените идеи – били те религиозни или атеистични. Само така ще бъде възстановена демокрацията и свободата в България. Докато това не стане, вярващи в търговията на съвест и морал, за политически цели винаги ще се намерят.


Всички права над текста запазени  (c) 2014. Препечатване само с разрешение. Фотографиите са ползвани чрез линк от сайтовете webcafe.bg и hristiqni.com.

Християнска защита на либертарианството като по-малката злина (или защо не съм либертарианец)

1496_503Либертарианството е почти непознат термин в българската политика и култура. То е най-общо казано, политическа философия, която защитава минимална намеса на управлението (държавата) в личния и обществен живот. Поради крайният и тоталитарен социализъм, демонично натоварен и неотстъпващ позиции дори в условията на настоящата квазидемокрация, либератарианското мислене и политика са може би сред най-добрите политически решения за България.

Проблемът с крайното либертарианство, обаче, е следният.

Като християни ние вярваме, че светският управник има за задача да наказва лошите и да защитава добрите (вж. Римляни 13 и Първо Петрово 2:13-17 в Новия Завет). Така поставена задачата веднага поставя и изискване управникът да има поне някакво отношение съм категориите добро и зло. Тези категории са валидни по отношение на единния и истинен Бог.

Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат. Притчи 29:2

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им. Притчи 29:16

Добро и зло, дефинирани по друг начин, освен по абсолютисткият начин, зададен ни от Библията и юдео-християнската традиция, са изкривени интерпретации на добро и зло.

Така наречената „държава”, с която сме свикнали след ранните години на 20ти век, е в голяма степен езическа мисловна конструкция, която няма способността да върши добро в същността си защото нейното предназначение е да се конкурира с Бога и в крайна сметка, да Го измести. Повечето от създателите на концепцията за „държава” – типажи като Русо и Хегел – са крайни атеисти или хуманстични идолопоклонници. Известен е приносът на Хегел към тоталитарната държава, която той нарича „Бог, който ходи по земята”. При подобни претенции от страна на държавата, можем да очакваме от нея само случайно да улучва да върши добро, доколкото то съвпада със съвестта на хората. Но като цяло нейната функция е на тоталитарно, бюрократично чудовище, дори в „демократични” условия.

Либертарианството, чиято визия е да се противи на голямата държавна бюрокрация, от друга страна не се ангажира с морални и вечни категории. За либертарианеца личната свобода изведена до крайност е най-голяма ценност. Тази позиция е много полезна в случаите когато е на власт тираничен тоталитарен режим, на който трябва да се противодейства.

Но анархията, в която всеки е сам закон за себе си е също толкова тиранична и опасна, както анархията на тоталитарната „държава”. В този модел тоталитарната държава създава, измисляйки си нови „държавни” закони и морал, вън от дадените ни от Бога.

Християните (тези, които мислят и са ангажирани с политическо мнение и свидетелство) също предпочитат лична и политическа свобода. Особено свобода да проповядват и да се събират. Но общността е критично важна част от християнската вяра и практика. Ние сме индивидуални личности, но не можем един без друг. Христовото спасение и служение включва църковната общност, спасението е индивидуално, но има и общностен аспект. В общността моралните и духовни категории не са без значение. Тоест личната свобода минава през общностното признание и благо.

В обществото устроено на либертариански принцип има опасност от групова и лична тирания поради парцелиране на обществото до крайност. Тоест беззаконие на дребно, социално фрагментирано беззаконие. Тъй като само вътрешно свободния човек може да ползва свободата по отговорен начин, а мнозината поради греха не са такива, то либертарианството може да проработи само в едно праведно християнско общество.

В езическо и греховно общество приложението на либертарианската идея ще доведе до хаос и тирания на беззаконието на гражданско ниво. Тиранинът обаче няма да е управника, а обикновеният човек, тъй като ако всеки ще е закон сам за себе си, злите и нечестивите ще имат точно толкова свобода да бъда зли и нечестиви, колкото добрите и примерни жители, които уважавт другите. (Разбира се, не можем да не отбележим, че беззаконните човеци спокойно ползват голямата държава, за да се прикрият зад нея и да вършат злите си дела; така че това обрисуване на тиранията на анархията е само условно).

Така в едно либератрианско общество, в което отделната личност няма вътрешен морал и уважение към другите, добрите хора ще трябва да добавят още една функция в живота си – самоотбраната.

Принципно тази функция се пада на светския управник. Неговото служение не е да преразпределя блага или да се занимава със здравеопазване и благотворителност. Основните задачи на управника са мир и справедливост. Казано другояче той воюва и наказва, за да осигури мир и справедливост. В тоталитарния модел светският управник не е такъв, а тоталитарна самообожествяваща се държава. Самият управник се превръща в престъпник, който има нужда някой да го овладее. Поради отхвърляне на Божието слово и Божият стандарт.

В този смисъл – на тотална и неефективна държава, която издържа мързеливи търтеи-държавни чиновници – по-добрата алтернатива е либертарианският, или близък до него модел. Поне е ясно, че управникът го мързи и е неспособен и така ще му се дължат минимални данъци, с цел средствата да останат у хората, за да се мобилизират за прозводство, семеен живот и самоотбрана. Тези нужди са така формулирани, тъй като едни в либертарианството ще се чувстват свободни да пушат марихуана, а други ще ползват свободата си да се образоват и да се въоръжават; за да се защитят от безделника, който пуши, и е свбоден, но не произвежда и кара по магистралата в зиг-заг. Така добрите и учените ще успеят, а злите и глупави ще се провалят. Единственият проблем на тази утопия е, че в реалността провалилите се зли и глупави винаги имат нуждата успелите и умни да почувстват болката им.

Християнската гледна точка е ясна: свободата в политически план се състои в овладяване на злото. Либертарианството не разпознава добро и зло в същинския им смисъл – Бог казва кое е добро и кое – зло. За християнина политическата система е без значение, ако управляващите са праведни, демокрация, република или монархия нямат значение. Божието царство расте и напредва в този свят независимо и именно защото не е от този свят, и не е обвързано с ограниченията на последния.

Но обществото с много истинска лична свобода не е либертарианското а християнското.

Църквата е богочовешка организация, която в своя неиституционален и неполитизиран вариант буквално носи стандарта на Божието царство на земята (църквата, сборът от вярващи християни, не е Божието царство, както много често грешно твърдят богослови и лаици). Личната свобода на новородения християнин е благородна, защото търси единствено доброто на другите и прогласяване на Божието спасение и добрина.

Личната свобода на грешния човек всъщност е опасна. Защото човешката природа е покварена от греха и злото. Злият човек иска да реализира своята свобода, но за сметка на другите. Добрият човек упражнява свободата си, не като отнеме тази на другия.

Лорд Актън, каза великата своя фраза, която повтаряме и до днес: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно”. Именно тази фраза е осъждението както за държавните тирани, тоталитарните режими, така и за поддръжниците на АБСОЛЮТНАТА лична свобода. Крайният, радикален и безкомпромисен индивидуализъм е точно толкова тиранична и нечовешки безумна доктрина, колкото и тоталитарно-корпоративния държавен режим. (Разбира се има пробойна в сентенцията на Актън – Бог има абсолютна власт, но тя в никакъв случай не Го покварява, а е израз на Неговата любов и справедливост.)

Какво по-тиранично можем да намерим от напускане на разума и предефиниране на собствения си пол, съгласно вътрешните си чувства? И настояването под предлог за равенство и справедливост това безумие да бъде превърнато във всеобщо задължително държавно защитено право?

Свобода в хаоса на безмерното и безбожно индивидуално безхаберие е точно толкова невъзможна колкото в социалиситческия общностен тоталитаризъм. Свободен е само този човек, който може отговорно до носи бремето на свободата. Библейски приета, и според нас доказана житейски, постановка, е че най-тежкото робство е това на греха и заблудата. То е като тежък кошмар, от който не можеш да се събудиш и дори в съня си се съмняваш, че има изход. Така, както прекалено контролиращата държава няма друга същност, освен тирания, тъй като изземва божествени функции и налага изкривената си по този начин същност на всички, така тираничен може да се окаже и либертарианския модел.

Джон Адамс, един от така наречените „отци” на американската нация, твърди, че високо уважавана американска конституция е приложима само сред хора (народ), които имат религиозни ценности. Тоест имат задръжки, уважение към другия, и могат да се самоуправляват. За съжаление съвременните леви тенденции, не, политически ветрове, които тресат Америка са само тъжно доказателство за неговите думи.

За хората на Изтока, като тези в България, излизащи комунизма и все още живеещи под неговата сянка, по-лошо няма да стане. Затова либертарианският експеримент, разбира се подкрепен от една консервативна партия основана на християнските ценности, може да гарантира стабилизиране на политическата обстановка. А защо не и така лелеяното индивидуално и национално възраждане?

Все пак свободният човек може да се асоциира с други разумни свободни хора и да неутрализира вредния тираничен ефект на хаоса на безкрайното самоопределяне на индивида. Робът на тоталитарната тирания, от друга страна, винаги ще бъде пушечно месо на елитарните социални инженери, без да го разбира. Българите имат качества за първото (да са свободни), но трябва да се отърсят от второто (да са роби). Разбира се, съгласявайки се с Адамс, няма как свободният българин да стане такъв без да премине през покаяние и прошка на греховете, съгласно новозаветните писания. А това е задача, в която политикът не може да реализира, а само да съработничи на Главния Предприемач.

Все пак ние можем да си представяме, че народът управлява, но истината е много по-различна.[1]

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват (Даниил 7:27).

Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе (Второзаконие 28:9-10)

И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува (Откровение 19:5-6).

Виктор Костов е адвокат, доктор по философия и богослов. Издател и главен редактор на сайта за свобода на съвестта, религията и словото Свобода за всеки.


[1] Steven Palmquist. Biblical Theocracy: A Vision оf The Biblical Foundations For a Christian Political Philosophy http://staffweb.hkbu.edu.hk/ppp/bth/bth3.html

Настъплението на тоталитарната държава срещу свободата и частната собственост продължава усилено

police_cuffsНастъплението на тоталитарната държава в България срещу свободите и частната собственост на гражданите продължава с усилени темпове. След въвеждане на драконовското ограничение на личната свобода в икономическо отношение – ограничаване на разплащанията в брой над определена неголяма сума преди няколко години – наред е пълният контрол над вашите банкови сметки.

Предлогът е борба срещу тероризма и „изпирането на пари“. Бруталното погазване на фундаментали човешки права на личен живот и неприкосновеност на личността се съдържа в даването на достъп до банкови сметки и трезори на държавни органи, очевидно без нужното разрешение от независим съд. Държавата планира да създаде единен национален регистър, който полицаите ще могат да провервят все едно, че проверят собствените си сметки:

Информацията в регистъра няма да съдържа данни за размера на сумите и движението по сметките. Достъп до него ще имат служители от оперативните служби, разследващите органи и прокуратурата, пряко ангажирани с работа срещу изпиране на пари, както и Национална агенция по приходите.

Както казахме от споменатата информация става ясно, че няма НИКАКЪВ ВЛАСТОВИ ИЛИ ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ над свободния достъп на тайната полиция, прокуратура и данъчни до сметките на хората. Това означава, че властимащите, в зависимост от своите политически и идеологически интереси ще могат да се разправят със своите опоненти като ги унищожат финансово. Или просто недобросъвестни данъчни ще имат възможността да изнудват жертвите си – данъкоплатци с информация, която ще е удобно на разположение на първите.

Познайте дали при срастването на престъпния свят и големите пари с държавния апарат някой истински перач на пари ще пострада от тази нова тоталитарна схема.

В беззаконнова държава като българската, доказала злоупотребите с власт преди комунизма и много след него, това е поредната лоша новина за обикновените българи и за малкото им оставаща свобода.

Източник: http://www.pariteni.bg/index.phtml?tid=40&oid=119061

Политическа съвест за продан: Скандалът с евангелските пастори, търгуващи гласове

Александър Тодоров

От репортажа на НТВ не става ясно кои точно са другите пастори, правили опит да търгуват с гласове за последните избори, проведени на 5ти октомври 2014, въпреки твърденията в пресата за множествено число (Дневникhttp://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/10/01/2390713_evangelistki_curkvi_sa_v_shema_za_kupuvane_na_glasove/).

Но ако пастор Александър Тодоров, познат като Сашо Хлебаря, е бил заловен поради доста пошлия му подход към етичните и законови ограничения за „продажба” на политическа съвест, то определено стремежа на евангелските църковни организации да участват в политическия процес, с цел влияние върху светската власт не е добра идея. Въпросът който стои е дали в този опит за политическо влияние църквата и християните влияят на политиката (за да я направят по-честна, по-отворена, по-насочена към служене, а не към доминиране над хората) или играчи като Сашо Хлебаря ползват светската политика за да си купят влияние в църквата, продавайки гласовете на пасомите си.

Да обясним. Александър Тодоров има влияние в ромските църкви в Самоков. Когато имаш влияние над хора, ти си техен ръководител. Напоследък придобилата гражданственост дума е „лидер”. Тъй като съвременната политика изисква да имаш множества зад себе си, Сашо решава, че може да влияе и в избора на светска власт. Но защо да дава нещо безплатно (тоест влиянието си сред ромите-евангелисти), като може да го продаде? А и защо да не го продаде, след като ромите са бедни и имат нужда от пари? Макар и тези пари да са цената на тяхната политическа съвест.

Мога да бъда обвинен, че защитавам тезата църквата да страни от политиката, но това не е така. Напротив, църквата има легитимно и дори критично важно място в обществото. Ето защо и хората, които ходят на църква би трябвало актвино да се включат в обществения дебат, включително и в политическия такъв. Но обсъжданият тук злополучен пасторски пример не е модела, който визирам за

„участие на християните в политиката”.

На първо място, Сашо Хлебарят, е олицетворение на обърнатия подход на отношенията църква-държава в посткомунистическия период. Вместо църквата да влияе на обществените процеси с пророческото си виждане за Божиите стандарти и християнската етика, държавата, все още под формата на посткомунистическо изчадие на атеистичния тоталитаризъм, с някои демократични характеристики, влияе на начина на мислене и дейност на църквата. (В този случай говорим за евангелистката църква.)

Защо Сашо вкарва политиката в църквата като продава нещо, което всъщност не може да продаде – политическата съвест на хората? По една проста причина. Като евангелски ръководител той е навикнал да не зачита личната съвест и вярата на хората, пасомите, за които би следвало да душегрижителства. Едно възможно обяснение е, че себепредставата на Божия служител очевидно е еволюирала от служител на Бога и респективно – на хората, към наместник, който владее умовете, волята и политическия избор на простолюдието.

Търговията в храма за този пастор очевидно е начин на мислене и начин на служене. Подобен манталитет обаче не само не е осъждан от вярващите, а на практика те го подкрепят (говорим за подопечните вярващи на изобличения пастор). Ако имаше истинска обратна връзка относно търговския нюх на пастора …, то нямаше дасе стигне до положение, в което невярващата телевизия да учи на морал и праведност духовния водач.

Но фактите са разстърсващи – ето цитат от чисто меркантилното изопачаване на библейски текстове, което Сашо е приел да сподели с църквата, с цел да реализира политическо влияние и парична печалба (цитирани в новинарския сайт Дневник):

„В неделя сме на избори и Бог ще ни посочи правилния път, правилната партия, която ще ни даде по-добър живот. Радвайте се, вече знаем за кого да гласуваме! Гласувайте за нашата нова партия и ще ви се помогне! Дайте гласа си и ще ви се даде!“

Можем да обвиним журналистите в склоняване към престъпление. Но толкова лесно ли е да бъде съблазнен един вярващ християнски водач? Всъщност всяко едно падение е постепенен процес, а не внезапна катастрофа. Фактът, че пастор Тодоров е местен общински съветник от коалиция ДПС-Евророма, където ДПС е точно същата партия на етническо-религиозна основа, защитаваща интересите на българските турци и оттук недалечна на исляма, вече е красноречив за качеството на житейските избори на християнския(?) пастор.

Християнството е вяра, която освобождава личността във вечен и временен план. Вярващият е отговорен вече не пред страстите си и свободен да греши, но е отговорен пред Бог и неговия стандарт. Когато обаче пасторът възприема своето служение и влиянието което има над хората като най-важното на света,  и започне да възприема ръководната си роля като по-важна от тази на Спасителя, тогава съвсем естествено е той да счете, че съвестта на хората принадлежи на него, а не на Господ Исус Христос.

На второ място, не бива да пренебрегваме етническия произход и подход на този евангелистки  пастор. Циганската култура има своите основополагащи характеристики, които в много случаи биват осветени и променени от влиянието на Библията и вярата в Бога. Но за нерадост много често се случва така, че културата е тази, които модифицира библейското послание, за да стане то удобно на културно обособените вярващи.

Тоест вместо Бог да променя ромите, ромите нагаждат Божието откровение според своите навици.

За отбелязване е, че този феномен на нагаждане на Библейското учение не е само ромски патент. Такава е човешката природа и в най-ретроградни и в най-напреднали общества този проблем винаги е стоял пред църквата. Разбира се ромския манталитет, поставен в християнски евангелистки условия и непроменен от библейската етика не е извинение за поведението на Сашо Хлебаря. Ще отбележим, че подаването на оставка е правилна постъпка. Но дори от този принципно разумен акт, който би трябвало да е акт на покаяние, Сашо вади дивиденти. Фактът, че се насърчава себе си колко „мъжки” е постъпил с оставката в същото време говори именно за неотменното присъствие на това, което наричаме „ромски манталитет” – огромно самочувствие, често непокрито с нужния морален и умствен „багаж”.

Защо  пастор Александър се е решил да продаде нещо на практика непродаваемо (как можеш да продадеш нещо, което не е твое!?) – политическия вот на други хора? Отговорът е двузначен. На първо място, защото Сашо счита, че той е собственик на съвестта и вярата на тези хора. Той е убеден, че има такова влияние над тях, че е толкова завладяващ и харизматичен, че каквото им каже, те това ще направят. Той е техния Месия.

На второ място виждаме силата на мамона в мотивацията и действията на пастора. Парите са власт и влияние. И ако аз имам влияние над душите и умовете на пасомите, а ти го искаш за твоите политически цели, това ще ти струва пари! Разбира се, увъртанията на пастора, че парите били за благото на бедните роми е сълзлива история за заблуда на противника. Ако го беше грижа за благото на ромите, пасторът щеше да проповядва Божието слово и да ги учи на етика, честност и морал, а не чрез неетични и дори престъпни действия да използва немотията им за свои цели. Разбира се, някой веднага би казал – толкова обича пасомите си, че е готов и престъпление да извърши, само те да се облагодетелстват! Ние сме вярващи разбира се, но точно на подобна мотивация за себеоблагодетелстване няма как да повярваме.

Примерът на пастор Тодоров не бива да е стандартът, за който се сещаме, когато говорим за участие на християните в политиката. За съжаление, мнозина църковни водачи

дори да не са продали гласовете на пасомите си за пари

имат подобен манталитет на този на Сашо Хлебаря – „ние притежаваме душите на хората, защото се „грижим” за тях, колко му е да им кажем как да гласуват”. Ако тази моя констатация е истинна дори само донякъде, то връзката между

църковно лидерство и политически тоталитаризъм не е много далечна.

Църквата, християните, са сол и светлина на света; стандарт за морал и етика. Но ако светлината им е тъмнина, то каква ще е тъмнината им? И ако солта е безсолна, кому е нужна такава в и без друго блудкавият политически свят на антигерои в българската политическа сцена?

Мнозина вярващи днес твърдят, в унисон с остатъчното мислене от тоталитарния атеизъм, че християнството не трябвало да участва в политиката. Опасността била да не се размие евангелието, което е абсурден аргумент. Как може да се размие нещо, което е стандартът за всичко друго? Защо Бог да няма територия в политическия процес, при положение, че от Него произхожда всичко, цялата вселена, човекът и дори концепцията за власт, и управление? (Разбира се никой не може да ограничи влиянието на Бог в политическия процес, въпросът е по-скоро за персоналното участие на християните в него). Защо безконтролният егоизъм и престъпната себичност да бъдат оставени да владеят над народа, а не хора, които държат на принципа на Христос „прави на другите така, както сам искаш на теб да правят”? Нима църквата няма пророческа роля в управлението? Или трябва да се съгласим тя да бъде само благотворителна организация, която да запълва дупките на държавните „социални грижи”?

Един от отговорите лежи в инцидента с пастора от Самоков. Той доказва, че някои пастори, които не са премислили добре значението на библейското учение на Христос за връзката и разликата между Бог и кесар, имат за цел по-скоро да вкарат политиката в църквата,  отколкото да влияят на политиката с християнското послание.

Докато християните не осъзнаят тази грешна посока на мислене, инциденти като описания тук ще изобилстват в ежедневието на хората, чийто призив е да просвещават другите с доброто и с евангелието, включително и в политиката. Това, което спасява донякъде положението е, че НТВ не може да прати репортери със скрити камери навсякъде, където църковното лидерство има нужда от дисциплиниране относно търговията с политическо влияние в Божия храм.

 

Правата запазени © 2014. Препечатване само с изрично разрешение.
За такова пишетe на editor@center-religiousfreeom.com

Адв. д-р Виктор Костов е председател на ХРП, издател на сайта Свобода за всеки и правозащитник адвокат на редица евангелски пастори в дела в защита на свободата на вярата, съвестта и традиционното семейство.

Британски евангелски пастор насърчава църквата към хомосексуализъм

Една от причините за напредване на хомосексуалистката пропаганда и идеология в обществото са заблудителните лъжеучители, които проповядва небиблейско евангелие на пасомите.

Баптиският пастор Стийв Чок
Баптиският пастор Стийв Чок

Стийв Чок е известен лидер в британски пастор, лидер в общността на евангелските църкви. Преди около година (януари 2013) той шокира християнската общност като зае недвусмислена позиция в подкрепа на хомосексуализма сред християнските църкви. Цитираме част от неговата позиция тук:

Едно e да си критичен към промискуитетен стил на живот – но не трябва ли църквата да зачете взаимопомощни позитивни модели на постоянни и моногамни хомосексуални връзки?
….
Толерантността не е същото като христоподобната любов. Христоподобната любов ни призовава да отидем отвъд толерантността и да искаме за другия същото уважение, свобода  и равенство, които искаме за себе си. Ние трябва на намерим начини формално да подкрепим и да насърчим тези, които са, или биха искали встъпят, във верни еднополови партньорства, както и тяхната по-широко участие като членове в Христовото тяло. [1]

Толерантността към греха и злото нямат нищо общо нито с християнството нито с библейското учение за Божията любов към грешниците. Извращаването на естеството на нещата и дори изричните записани Божии стандарти само доказва крайната форма на беззаконие, в което съвременното общество живее.

Не е учудващо ако разрухата на семейството и напредването на безумните обществени, политически и законодателни инициативи, които предефинират пола, брака и морала се случват с такава огромна, главозамайваща скорост. Църквата е единствения стожер на етика, духовност и морал, които могат да овладеят човешката природа и стремеж към беззаконие. При наличието на такива влиятелни фигури в християнския свят като цитирания проповедник, които излизат от името на консервативната християнска общност, но с изцяло противно на Библията послание, можем да намерим обяснение за колапса на ценности и морал.

Малко след нечестивия анонс на Чоке, британският парламент узакони еднополовите бракове (февруари 2013).

Разбира се, евангелската общност във Великобритания не е безучастна към лъжеученията на този пастор. Редица евангелски лидери и блогъри отрекоха позицията на Чок като неиздържана в библейско отношение.

За нас остава да заемем позиция в подкрепа на тези мнения, особено поради факта, че ставащото в евангелските църкви на запад оказва въздействие върху християните от бившия „социалистически блок”. Стийв Чок е лъжеучител и целта на такива е да разрушат Божията църква, независимо от заявената от тях мотивация. Отговорност на всички верни и здравомислещи християни е да изразят позиция по този въпрос в защита на библейското учение.

Тази случка допълнително сочи за връзката, която съществува между духовното състояние на църквата и състоянието на обществото и светското управление. По думите на Господ Исус Христос: „Ако светлината им е тъмнина, колко голяма ще е тъмнината им?”